Образите в картината Ръченица на Иван Мърквичка оживяха с изкуствен интелект.

Образите в картината „ Ръченица ” на Иван Мърквичка оживяха с изкуствен разсъдък. Така можем да забележим и чуем естествените придвижвания и шумове на героите, които е изобразил художникът. Твърди се, че единият от танцуващите е журналистът Джеймс Баучер, сътрудник на „ Таймс ”. Макар единствено за 5 секунди можем да погледнем през очите на художника 130 години по-късно. Делото е на Георги Динчев и неговия екип от виртуалната изложба „ Скенер ”

Той ни описа, че процесът по дигитализирането е бил придружен от най-малко 15 опита и неточности. " Консултирали сме се с специалисти в региона, етнографи, които настояват, че това е северняшкото хоро в размер 7/8. Един от първите ни опити раздвижи единствено кърпичката горе ", добавя Динчев.

Картината пресъздава българския обичай и просвета след Освобождението, а действието се развива в механа в Бистрица.

Сигурно се питате за какво вместо музика в цифровия вид се чуват единствено звуци и шумове. Динчев споделя, че са пробвали фонът да бъде музика, присъща за танца ръченица. " Получава се добре, обаче нещо ни се губеше, след това видяхме, че в действителност няма човек, който свири. Което значи, че звукът е диалект, зададохме му варианти 19 век, България, балкански полуостров и изкуственият разсъдък стигна до тези звуци. Ние подозираме, че просто те са си говорили, пиели са си в кръчмата и внезапно стават двамата и почват да играят ", изяснява специалистът. 

Идеята на изложба " Скенер "   е да направи българското изкуство по-популярно измежду младежите.
Георги Динчев описа, че на в Съединени американски щати множеството известни картини като " Мона Лиза ", " Викът ", картини на Салвадор Дали от дълго време са цифровизирани.

А отсега нататък от виртуалната изложба считат да оживят и още български картини като " Ахинора " на Иван Милев и композициите на Васил Стоилев.